Счетоводство

Счетоводство

Счетоводството е наука, която има за цел да представи моментното финансово състояние на дадена фирма. Това се постига чрез описване на стопанските операции в предприятието и създаване на различни отчети и анализи. Съществуват т.н. Общоприети счетоводни принципи, които осигуряват легитимност при финансовите операции. Спазването им гарантира равни права и задължения пред бизнеса. Счетоводството често е наричано „двигател за бизнеса“ понеже с негова помощ се анализира информация, която помага за вземане на управленчески решения.


История на счетоводството

Счетоводството е икономическа дисциплина, която има хилядолетна история. За първи път е възникнала в Месопотамия с появата на първите търговски и разменни взаимоотношения. Тази професия има голяма заслуга за развитието на човешката цивилизация. С течение на времето тази наука се развива и усъвършенства.

За създател на модерното счетоводство се приема италианския математик Лука Пачиоли. Той през 1494 описва Венецианската счетоводна система, която е революционна и поставя основите на днешните финанси.

В България счетоводството се заражда през 19 век с първата книга на братя Караминкови, а през 1884 в търговската гимназия в град Свищов се приемат първите обучаващи си в тази дисциплина. По това време се зараждат и първите професионални счетоводни услуги.

В зависимост от начина си на отчитане, счетоводството може да бъде два типа: едностранно и двустранно. В следващата част от статията ще ги разгледаме по-подробно.


Едностранно счетоводство

Според действащите закони, едностранно счетоводство може да се приложи само във фирми, регистрирани, като еднолични търговци – ЕТ. За всички останали се прилага двустранния му еквивалент. Съществуват няколко съществени разлики между двата типа отчитане. При двустранния подход се прилагат много и различни методи за отчитане на финансовите операции във фирмата, докато при едностранното счетоводство се отчитат само определени неща. Като обобщение, може да кажем, че едностранното счетоводство е опростена версия на двустранното. То се води по-лесно, по-евтино е и обхваща значително по-прости финансови операции.


Двустранно счетоводство

Двустранното осчетоводяване е метод, при който всяка една финансова и стопанска операция се описва по два пъти. В зависимост от характера на финансовата операция, тя може да бъде зачислена като дебит или кредит. Благодарение на двустранното счетоводство, е възможно по всяко едно време да се състави финансов анализ, който да покаже тейкщото състояние на фирмата или предприятието. Този тип водене на отчетност е по-сложен и скъп за прилагане, но позволява голяма гъвкавост при съставянето на справки. В отделна статия сме описали как се определят цените на счетоводните услуги.


Счетоводни сметки

Счетоводните сметки са начин за определяне на началното състояние, промените и крайното състояние на предприятието в даден отчетен период. Това става чрез извършване на информационни записи, които описват всички стопански операции в тяхното финансово измерение. Съобразявайки се с двустранното счетоводство, сметките се разделят на две основни части, наречени дебит и кредит. Друг компонент на сметките е т.н. салдо, което се взема под внимание в началото и края на всеки период. В зависимост от типа на счетоводните сметки, те могат да се разделят на два типа – активни и пасивни.


Счетоводен баланс

Извършвайки своята дейност, всяка фирма осъществява много и различни финансови операции. Това постоянно променя материалното състояние на предприятието. За да се направи моментна извадка на финансовото състояние на фирмата е необходимо да се състави т.н. счетоводен баланс. Счетоводният баланс има за цел да представи активите и пасивите за даден период от време. Балансът може да извърши от дипломиран финансист или от счетоводната къща, която Ви обслужва.


Принципи на счетоводството и нормативна уредба

Правно нормативната уредба за счетоводството е документът, който регулира прилагането на тази професия. В България това е законът за счетоводството. В някои случай се прилагат и различни международни финансови стандарти.

Какво представляват счетоводните принципи? Това са основни изисквания, които трябва да се спазват при воденето на финансови операции. Описани са в различни закони и стандарти, а някои са неписана част от традицията и дългогодишната практика. В България, повечето принципи са описани в Закона за счетоводството и по-точно в член 4. Основните принципи могат да се интерпретират по различен начин и в следващия параграф ще разгледаме някои техни тълкувания.

Действащо предприятие – казва се, че предприятието е действащо, ако в близко и предвидимо бъдеще не го очаква ликвидация или няма вероятност значително да намали обема на производство или дейност.

Предпазливост – този принцип има за цел да измери и анализира евентуални рискове и загуби при прилагането на финансови операции в предприятието.

Текущо начисляване - според този счетоводен принцип, всички приходи и разходи се начисляват към момента на тяхната поява, независимо кога реално се извършва придвижването на паричните потоци.

Съпоставимост между приходи и разходи – тук се определя кога и как трябва да се декларират и описват приходите и разходите на едно предприятие. Всички разходи трябва да се отразят във финансовите отчети за периода, през който фирмата получава облаги от тях, а приходите трябва да се осчетоводят за периода, в който са направени разходите за получаването им.

Предимство на съдържанието пред формата – този принцип гласи, че сделките не трябва да се описват спрямо тяхната правна форма, а спрямо тяхното икономическо съдържание и финансова равностойност.

Независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс – представя се правилото, че всеки отчетен счетоводен период се се третира самостоятелно, без да се свързва с предишни или настоящи финансови периоди.

Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период - този принцип обхваща идеята, че счетоводните данни трябва да са съпоставими и да могат да бъдат представени с цел подпомагане при управлението на фирмата.